23 июн. 2011 г., 16:15

Да бъде огледало

492 0 1

 

 

Животът ми върви през неспокойни

дни и нощи.

Поднася ми не радости,

а болка, изнемога...

Ще може ли сърцето ми

да е горещо още?!

И бурите да срещам с хладен ум,

дали ще мога?!...

 

В стиха ми нека да пулсира моята

тревога!

Да бъде огледало той

на всичко преживяно...

След толкоз битки,

ударите да посрещам - мога!

Пак всяка сутрин срещам с радост

слънцето засмяно!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славка Любенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много, много добре!
    Само така, сърцето винаги се бори и не се предава!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...