Животът ми върви през неспокойни
дни и нощи.
Поднася ми не радости,
а болка, изнемога...
Ще може ли сърцето ми
да е горещо още?!
И бурите да срещам с хладен ум,
дали ще мога?!...
В стиха ми нека да пулсира моята
тревога!
Да бъде огледало той
на всичко преживяно...
След толкоз битки,
ударите да посрещам - мога!
Пак всяка сутрин срещам с радост
слънцето засмяно!
© Славка Любенова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
