Да бъде огледало
Животът ми върви през неспокойни
дни и нощи.
Поднася ми не радости,
а болка, изнемога...
Ще може ли сърцето ми
да е горещо още?!
И бурите да срещам с хладен ум,
дали ще мога?!...
В стиха ми нека да пулсира моята
тревога!
Да бъде огледало той
на всичко преживяно...
След толкоз битки,
ударите да посрещам - мога!
Пак всяка сутрин срещам с радост
слънцето засмяно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Любенова Всички права запазени
