Да бъдеш ..
Да бъдеш вятър, да си скитник...
да прекарваш нощите самотен.
Да не спираш и вечно да си пътник.
Човек да си в света огромен...
Да бързаш и да нямаш време,
да не чувстваш ничий болка и тъга,
да носиш своето си бреме,
да си предвестник на страха.
Да си пламък и бавно да догаряш,
да си рана и силно да болиш,
да си мъка и в душата ми да тлееш,
да си спомен и в миналото да стоиш.
Да си птица, да летиш свободно,
но да идваш само лятото от Юг.
И да разказваш на всички неуморно -
как душата плаши се от Студ.
Да си грешник, но да ти прощават.
И обич да ти дават... въпреки това.
Да си клетник, да те наскърбяват,
щом подушат слабост, самота.
Да имаш вяра, но да си изгубен.
В живота си да скиташ неразбрано...
Да страдаш, от любов погубен,
да си пълен с надежда, но напразно!
Да бъдеш вятър, да си скитник...
да прекарваш нощите самотен.
Да вървиш и вечно да си пътник.
Но ЧОВЕК ДА БЪДЕШ в света огромен...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Донна Илиева Все права защищены
