Да бъдеш вятър, да си скитник...
да прекарваш нощите самотен.
Да не спираш и вечно да си пътник.
Човек да си в света огромен...
Да бързаш и да нямаш време,
да не чувстваш ничий болка и тъга,
да носиш своето си бреме,
да си предвестник на страха.
Да си пламък и бавно да догаряш,
да си рана и силно да болиш,
да си мъка и в душата ми да тлееш,
да си спомен и в миналото да стоиш. ...