Забравила каква е личността ми, се скитам аз напред,назад. Забравила за всички свои думи, отрекла се от принципи и обещания. Размива се гримът ми, по лицето обиждано,вече толкова пъти Душата не е в плен...
НЕ!
Тя страда там сама в калта, във самота и тъмнина
НЕ!-КРЕЩИ С ВСИЧКИТЕ СИ СИЛИ ТЯ
Тя страда защото е пропита от долни опити да бъде нещо друго. Нещо друго,което никога не ще е! Тя е черна...и е примирена, защото знае,че съдбата поднася само това, което сме заслужили
ЕКЪТ СПРЯ...Не чувам крясъците й сега... Защо?Защо?......Душата ми умря.......
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.