12 янв. 2014 г., 15:11

Да чакаш някого до края на света

720 0 4

Две седмици до края на света!
Не мога да повярвам,
че се готвя -
подреждам къщата преди потопа,
премитам двора,
смазвам с греса портите...

Ще тръгна с джипа
точно на мига,
преди небето къщата да срути.
Ще ме настигнеш мокър
от дъжда,
в движение ще се качиш при мен.

На утрото,
ако е рекъл Бог -
ще бъде ден!
И ще празнуваме,
спасили кожите.
Ще трябва пък да ми строиш небе
от вярвания
в невъзможното.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...