Две седмици до края на света!
Не мога да повярвам,
че се готвя -
подреждам къщата преди потопа,
премитам двора,
смазвам с греса портите...
Ще тръгна с джипа
точно на мига,
преди небето къщата да срути.
Ще ме настигнеш мокър
от дъжда,
в движение ще се качиш при мен.
На утрото,
ако е рекъл Бог -
ще бъде ден!
И ще празнуваме,
спасили кожите.
Ще трябва пък да ми строиш небе
от вярвания
в невъзможното.
© Павлина Гатева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
