Две седмици до края на света!
Не мога да повярвам,
че се готвя -
подреждам къщата преди потопа,
премитам двора,
смазвам с греса портите...
Ще тръгна с джипа
точно на мига,
преди небето къщата да срути.
Ще ме настигнеш мокър
от дъжда,
в движение ще се качиш при мен.
На утрото,
ако е рекъл Бог -
ще бъде ден!
И ще празнуваме,
спасили кожите.
Ще трябва пък да ми строиш небе
от вярвания
в невъзможното.
© Павлина Гатева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
