12.01.2014 г., 15:11

Да чакаш някого до края на света

713 0 4

Две седмици до края на света!
Не мога да повярвам,
че се готвя -
подреждам къщата преди потопа,
премитам двора,
смазвам с греса портите...

Ще тръгна с джипа
точно на мига,
преди небето къщата да срути.
Ще ме настигнеш мокър
от дъжда,
в движение ще се качиш при мен.

На утрото,
ако е рекъл Бог -
ще бъде ден!
И ще празнуваме,
спасили кожите.
Ще трябва пък да ми строиш небе
от вярвания
в невъзможното.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...