Не е достатъчно да заспиш

просто обсебен от утрешни планове.

Не достатъчно,

че в съня, току-виж,

си отплувал към друго пристанище.

И тогава ще срещнеш мечтите,

всяка свой въпрос ще задава...

Страха ще погледнеш в очите

и какво ти остава тогава?

Ще поискаш спешно отсрочка,

да довършиш проекти, Любови,

но Съдбата е сложила точка,

вече гледа към планове нови.

Вече имал си роля.

Радвал си своята публика вярна.

Пряко твоята человеческа воля,

Смъртта променя драстично сценария...

Не е достатъчно да заспиш,

нахвърлял набързо задачи.

Животът не е театрален афиш,

в който сцената нищо не значи.

Утрото идва с мечтата,

дето си жертвал за нея

съня си  и част от Душата,

а пред това мракът бледнее.

Утрото идва щастливо,

щом си заспивал по изгрев.

Нощите, изживени красиво,

са билетът-отсрочка за Тебе.

Всеки залез, изпращан с Надежда,

всяка утрин, с Обич прегръщана,

са нишки от същата прежда

на кълбото, което ги връща...

Не е достатъчно да заспиш

просто обсебен от утрешни планове.

Не достатъчно,

че в съня, току-виж,

си отплувал към друго пристанище.

И тогава ще срещнеш мечтите,

всяка свой въпрос ще задава...

Кирил ПАЛАЧОРОВ, Бургас