Да доживееш до утрото
Не е достатъчно да заспиш
просто обсебен от утрешни планове.
Не достатъчно,
че в съня, току-виж,
си отплувал към друго пристанище.
И тогава ще срещнеш мечтите,
всяка свой въпрос ще задава...
Страха ще погледнеш в очите
и какво ти остава тогава?
Ще поискаш спешно отсрочка,
да довършиш проекти, Любови,
но Съдбата е сложила точка,
вече гледа към планове нови.
Вече имал си роля.
Радвал си своята публика вярна.
Пряко твоята человеческа воля,
Смъртта променя драстично сценария...
Не е достатъчно да заспиш,
нахвърлял набързо задачи.
Животът не е театрален афиш,
в който сцената нищо не значи.
Утрото идва с мечтата,
дето си жертвал за нея
съня си и част от Душата,
а пред това мракът бледнее.
Утрото идва щастливо,
щом си заспивал по изгрев.
Нощите, изживени красиво,
са билетът-отсрочка за Тебе.
Всеки залез, изпращан с Надежда,
всяка утрин, с Обич прегръщана,
са нишки от същата прежда
на кълбото, което ги връща...
Не е достатъчно да заспиш
просто обсебен от утрешни планове.
Не достатъчно,
че в съня, току-виж,
си отплувал към друго пристанище.
И тогава ще срещнеш мечтите,
всяка свой въпрос ще задава...
Кирил ПАЛАЧОРОВ, Бургас
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Ганчев Всички права запазени
