12 may 2011, 10:50

Да доживееш до утрото

  Poesía » Otra
1.4K 0 3

 

 

Не е достатъчно да заспиш

просто обсебен от утрешни планове.

Не достатъчно,

че в съня, току-виж,

си отплувал към друго пристанище.

И тогава ще срещнеш мечтите,

всяка свой въпрос ще задава...

Страха ще погледнеш в очите

и какво ти остава тогава?

Ще поискаш спешно отсрочка,

да довършиш проекти, Любови,

но Съдбата е сложила точка,

вече гледа към планове нови.

Вече имал си роля.

Радвал си своята публика вярна.

Пряко твоята человеческа воля,

Смъртта променя драстично сценария...

Не е достатъчно да заспиш,

нахвърлял набързо задачи.

Животът не е театрален афиш,

в който сцената нищо не значи.

Утрото идва с мечтата,

дето си жертвал за нея

съня си  и част от Душата,

а пред това мракът бледнее.

Утрото идва щастливо,

щом си заспивал по изгрев.

Нощите, изживени красиво,

са билетът-отсрочка за Тебе.

Всеки залез, изпращан с Надежда,

всяка утрин, с Обич прегръщана,

са нишки от същата прежда

на кълбото, което ги връща...

Не е достатъчно да заспиш

просто обсебен от утрешни планове.

Не достатъчно,

че в съня, току-виж,

си отплувал към друго пристанище.

И тогава ще срещнеш мечтите,

всяка свой въпрос ще задава...

 

Кирил ПАЛАЧОРОВ, Бургас

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирил Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...