Да достигнеш най-стръмната кота
Да достигнеш най-стръмната кота
В сънната утрин зора просветлява
на небосклона, забулил сред мрак
морно смълчания град. С птича врява
бодро пристъпва през градския праг
новият ден. Хоризонтът в искрящо
злато блести с ранобудни лъчи.
Съмва човешкият кошер, кипящ от
болни амбиции, страсти, мечти...
Падаме, ставаме... пак ни раняват...
В нощи безсънни отляво боли.
Трудно отсяваме жито от плява,
щом под езика обида горчи.
Тази е нашата лична Голгота,
но е и шанс да достигнеш до Бог,
стигнал онази, най-стръмната кота -
сам да се жертваш за друг от любов,
да превъзмогваш до края си злото,
да се раздаваш без жал, устремен
зрънце по зрънце да сееш доброто,
за да осъмне светът променен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвети Йорданова Все права защищены
