9 abr 2012, 11:45

Да достигнеш най-стръмната кота 

  Poesía
2233 0 31

 

Да достигнеш най-стръмната кота

 

В сънната утрин зора просветлява

на небосклона, забулил сред мрак

морно смълчания град. С птича врява

бодро пристъпва през градския праг

 

новият ден.  Хоризонтът в искрящо

злато блести с ранобудни лъчи.

Съмва човешкият кошер, кипящ от

болни амбиции, страсти, мечти...

 

Падаме, ставаме... пак ни раняват...

В нощи безсънни отляво боли.

Трудно отсяваме жито от плява,

щом под езика обида горчи.

 

Тази е нашата лична Голгота,

но е и шанс да достигнеш до Бог,

стигнал онази, най-стръмната кота -

сам да се жертваш за друг от любов,

 

да превъзмогваш до края си злото,

да се раздаваш без жал, устремен

зрънце по зрънце да сееш доброто,

за да осъмне светът променен.

 

 

 

© Цвети Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Бианка, Бела, Светле, Валка, Таня, Криси, Таня, Доче, Галочка, Петя, Ели, Веси, Алина, Мишо, благодаря за радостта да ви срещна на страничката ми!
  • Тази е нашата лична Голгота,
    но е и шанс да достигнеш до Бог,
    стигнал онази, най-стръмната кота -
    сам да се жертваш за друг от любов,

    Хубаво! Взимам си го за Верую.
  • Много хубав стих, Цвети!Благодаря за удоволствието!
  • Чудесно, Цвети!
    Всеки от нас, пишещите е намерил спасение в стиховете.Това е нашият личен свят.
  • Прекрасна си, Цвети!
  • Прекрасно стихотворение! Дано повече хора го прочетат!
    "Ако до всяко добро същество
    застане поне още едно..."
    Прегръдки, Цветенце!
  • "Падаме, ставаме... пак ни раняват...
    В нощи безсънни отляво боли.
    Трудно отсяваме жито от плява,
    щом под езика обида горчи."

    И може би в това ни е призванието
    да се изправяме след падането пак.
    Напук да даваме и трудно да прощаваме,
    но да останем себе си все пак...

    Поздравления за искрения и вълнуващ стих!
  • Страхотен стих с мноооого силен финал!
    Пздравления, Цвети, за винаги много силните поанти!
  • Браво!
  • Браво и от мен,Цвети!!!
  • Ех тези зрънца! Да добавим всички по едно и да видим какво ще стане.Поздрав!
  • Браво,Цвети!!!
  • Прекрасен стих, Цвети!
    Светли празници!
  • Тома, мнението ти е чест за мен! Марине, уловил си същината безпогрешно, благодаря ти за синтезираната формулировка. Ангел, Мария, Светле, благодаря ви от сърце! Светли празници
  • Поздрав, Цвети! Себераздаването е път към Бога...
  • Харесах.
  • Позитивно, смислено и красиво написано... много ми хареса! Поздрав
  • Поздрави!
    Мъдро!
  • Страхотна си, Цвети!
    Прекрасен стих!
    Бъди!
  • Благодаря за съпричастието, приятели! Таня е права - станаха 3 години откакто живея четвърти живот, въпреки перипетиите и диагнозите. Майче, благодаря ти, че ме приюти в храма на поезията, когато търсех сламки за оцеляване! Тасо, благодаря и на теб за препратката към Калин Донков, далеч по-високо е той пред мен като поет, но се радвам, че като човек съм доближила неговия мироглед. Плами, Ели, Веси, Чоно, Зап, Христо, Ники, Силве, Иве, Селвер, Илко, благодаря ви за споделените мигове тук! Нели, Анжамбман, добре сте дошли в моя свят
  • Поздрав, Цвети!
  • Поздравления, Цвети!
    Много хубаво!
  • С поздравления, Цвети!
  • Браво, Цвети!
  • браво
  • Поздрав!
  • Светът за добро и за зло е съдбовно свързан.Един стих за човешкото самосъзнаване, за любовта и избора.Благодаря,Цвети!
  • "... с ръце издрани от метал и кремък.
    Раздай, каквото си събрал навреме.
    ...
    Над нежността се наклони,
    Не дишай.
    Обичай улици, звезди, идеи,
    Жена обичай и бъди до неяяяя!
    ...
    От нежността стареем ние,
    Но нищо, нищооо..."

    Калин Донков
  • Адмирации!
  • Браво, Цвети!
  • много хубаво, Цвети!
Propuestas
: ??:??