24 янв. 2021 г., 16:02  

Да го прощава господ!

371 3 7

Светът отдавна село – глобализъм,
но хората не се сближават, хич.
А хидра от екраните излиза
и бълва пошлост, силикон и кич.

И сиви клетки, в мозъка си траят.
Стомасите препълнени. Разкош!
Ваксина срещу мислене накрая –
неваксиниран – синоним на лош.

Избива ти последната чивия,
затваряш си душата. И си цял.
И нека си последния, от тия –
от старомодна самота умрял.

Случайно, ако някой с думи груби,
се сети, мимоходом спомене:
— А той ли? Добротата го погуби.
Да го прощава господ! Или не...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добро утро и усмихнато, приятели!
  • Много съвременно и актуално, Надя! За съжаление такава е нашата действителност, но дано светът скоро се осъзнае.
  • Важно е да продължим да бъдем добри и да обичаме и заради тези, които още не са готови на такива жертви. Защото любовта осмисля живота и го прави човешки. Без любов живота е скотски дори с последните писъци на модата и техниката. Благодаря, Наде, размисли ме
  • Тече ваксинацията, Дари – с пълна сила.
  • Пепи, Дени, благодаря ви!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...