24.01.2021 г., 16:02  

Да го прощава господ!

367 3 7

Светът отдавна село – глобализъм,
но хората не се сближават, хич.
А хидра от екраните излиза
и бълва пошлост, силикон и кич.

И сиви клетки, в мозъка си траят.
Стомасите препълнени. Разкош!
Ваксина срещу мислене накрая –
неваксиниран – синоним на лош.

Избива ти последната чивия,
затваряш си душата. И си цял.
И нека си последния, от тия –
от старомодна самота умрял.

Случайно, ако някой с думи груби,
се сети, мимоходом спомене:
— А той ли? Добротата го погуби.
Да го прощава господ! Или не...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добро утро и усмихнато, приятели!
  • Много съвременно и актуално, Надя! За съжаление такава е нашата действителност, но дано светът скоро се осъзнае.
  • Важно е да продължим да бъдем добри и да обичаме и заради тези, които още не са готови на такива жертви. Защото любовта осмисля живота и го прави човешки. Без любов живота е скотски дори с последните писъци на модата и техниката. Благодаря, Наде, размисли ме
  • Тече ваксинацията, Дари – с пълна сила.
  • Пепи, Дени, благодаря ви!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....