Да им завиждам ли
витрините ме отразяват,
поглеждам скришом как вървя,
забързани коли ме отминават.
Край мене крачат хорските лица
задъхани и уморени.
Случайно поглед спирам на един
и питам се каква съдба,
човекът носи на гърба.
Клошари двама, мъж, жена,
постлали на плочника картон,
до кофата с боклук седят
и пият със наслада бира.
Усмихнати, доволни,
че днес успяли са с някоя
подхвърлена пара,
да си припомнят, на бирата вкуса.
Да им завиждам ли?
Да им завиждам ли, че бирата
не би могла така
да осветли лицето ми.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галя Николова Все права защищены
Само "постлали на плочника картон" малко ми къса ритъма.Би могло"застлан на плочника картон"или каквото там си решиш.Поздрав