Sep 22, 2005, 11:18 AM

Да им завиждам ли 

  Poetry
788 0 2
Скитам се безцелно из града,
витрините ме отразяват,
поглеждам скришом как вървя,
забързани коли ме отминават.
Край мене крачат хорските лица
задъхани и уморени.
Случайно поглед спирам на един
и питам се каква съдба,
човекът носи на гърба.
Клошари двама, мъж, жена,
постлали на плочника картон,
до кофата с боклук седят
и пият със наслада бира.
Усмихнати, доволни, 
че днес успяли са с някоя
подхвърлена пара,
да си припомнят, на бирата вкуса.
Да им завиждам ли?
Да им завиждам ли, че бирата
не би могла така
да осветли лицето ми.

© Галя Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Интересна идея има стихото Гале!Съдбата на всички е различна!!
  • Много ми харесва краятСамо "постлали на плочника картон" малко ми къса ритъма.Би могло"застлан на плочника картон"или каквото там си решиш.Поздрав
Random works
: ??:??