Да им завиждам ли
витрините ме отразяват,
поглеждам скришом как вървя,
забързани коли ме отминават.
Край мене крачат хорските лица
задъхани и уморени.
Случайно поглед спирам на един
и питам се каква съдба,
човекът носи на гърба.
Клошари двама, мъж, жена,
постлали на плочника картон,
до кофата с боклук седят
и пият със наслада бира.
Усмихнати, доволни,
че днес успяли са с някоя
подхвърлена пара,
да си припомнят, на бирата вкуса.
Да им завиждам ли?
Да им завиждам ли, че бирата
не би могла така
да осветли лицето ми.
© Галя Николова All rights reserved.
Само "постлали на плочника картон" малко ми къса ритъма.Би могло"застлан на плочника картон"или каквото там си решиш.Поздрав