Да им завиждам ли
Скитам се безцелно из града,
витрините ме отразяват,
поглеждам скришом как вървя,
забързани коли ме отминават.
Край мене крачат хорските лица
задъхани и уморени.
Случайно поглед спирам на един
и питам се каква съдба,
човекът носи на гърба.
Клошари двама, мъж, жена,
постлали на плочника картон,
до кофата с боклук седят
и пият със наслада бира.
Усмихнати, доволни,
че днес успяли са с някоя
подхвърлена пара,
да си припомнят, на бирата вкуса.
Да им завиждам ли?
Да им завиждам ли, че бирата
не би могла така
да осветли лицето ми.
витрините ме отразяват,
поглеждам скришом как вървя,
забързани коли ме отминават.
Край мене крачат хорските лица
задъхани и уморени.
Случайно поглед спирам на един
и питам се каква съдба,
човекът носи на гърба.
Клошари двама, мъж, жена,
постлали на плочника картон,
до кофата с боклук седят
и пият със наслада бира.
Усмихнати, доволни,
че днес успяли са с някоя
подхвърлена пара,
да си припомнят, на бирата вкуса.
Да им завиждам ли?
Да им завиждам ли, че бирата
не би могла така
да осветли лицето ми.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Галя Николова Todos los derechos reservados
Само "постлали на плочника картон" малко ми къса ритъма.Би могло"застлан на плочника картон"или каквото там си решиш.Поздрав