16 апр. 2010 г., 22:32

Да имаш зора...

Поэзия » Любовная

1.2K 0 0

Навяваше ми спомените вятърът.
А утрото пък носеше ги някъде.
Нощта студено тръпнеше.
А тишината се превръщаше в зора...

Отворих отново деня и надникнах -
странно, в тази стая сякаш съм бил...
Нивата стоеше наполовина засята...
А небето беше пъдарят.

Опитах се. Да заплача с дъжда.
Чувствата са изискване за дъга.
Облаците са предвестник на Слънце.
Ако разбираш тишината, ще имаш зора...

16.04.2010 22:25

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0