Да имаш зора...
1.2K
0
0
Навяваше ми спомените вятърът.
А утрото пък носеше ги някъде.
Нощта студено тръпнеше.
А тишината се превръщаше в зора...
Отворих отново деня и надникнах -
странно, в тази стая сякаш съм бил...
Нивата стоеше наполовина засята...
А небето беше пъдарят.
Опитах се. Да заплача с дъжда.
Чувствата са изискване за дъга.
Облаците са предвестник на Слънце.
Ако разбираш тишината, ще имаш зора...
16.04.2010 22:25
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Иванов Все права защищены
