Поиска гарванът да стане славей.
„Защо не - имам силен глас, звънлив
Животните щастливи ще направя,
денят - приятен, ведър и красив!..."
Наежи се, изпъчи се на клона –
разрошен, черен, и нададе вик...
О, небеса!...Далече той прогони
животни, птици в следващия миг!...
„Не става, драги - бухалът му каза –
не става, ако нямаш нещо тук!”
И с жест към гърлото си му показа
причината за дразнещия звук.
„Да искаш е едно, да можеш – друго.
Напразно се напъваш и крещиш...
Прощавай, ама времето си губиш –
не можеш славея да замениш!...
Дори да вземеш неговото име,
перата си да промениш дори,
славеев глас не можеш ти да имаш...
Да грачиш си създаден, разбери!...”
© Роберт Все права защищены
Права си за гаргите!... И при нас все повече се размножават и все по-силно и грозно грачат, вероятно се наслаждават на гласа си!...