Dec 14, 2017, 7:12 AM

Да искаш е едно, да можеш - друго

  Poetry » Other
1.6K 11 16

Поиска гарванът да стане славей.

„Защо не - имам силен глас, звънлив

Животните щастливи ще направя,

денят - приятен, ведър и красив!..."

 

Наежи се, изпъчи се на клона –

разрошен, черен,  и нададе вик...

О, небеса!...Далече той прогони

животни, птици в следващия миг!...

 

„Не става, драги - бухалът му каза –

не става, ако нямаш нещо тук!”

И с жест към гърлото си му показа

причината за дразнещия звук.

 

„Да искаш е едно, да можеш – друго.

Напразно се напъваш и крещиш...

Прощавай, ама времето си губиш –

не можеш славея да замениш!...

 

Дори да вземеш неговото име,

перата си да промениш дори,

славеев глас не можеш ти да имаш...

Да грачиш си създаден, разбери!...”

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роберт All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, че прочете и коментира, Руми!...
    Права си за гаргите!... И при нас все повече се размножават и все по-силно и грозно грачат, вероятно се наслаждават на гласа си!...
  • Българсият Лафонтен!!!Браво,Роби!За жалост бухалите не ги разбират и живеят в самота,гаргите все повече се размножават,а славейчето–то емигрира!
  • Благодаря!...Удоволствието е мое, LiaNik (Ил.Колева)!...
  • Истината е такава смешна, забавна, но тъжно реална. Хареса ми много.Благодаря, че споделяте своите произведения.Да благодарим и на тези,които одобряват публикуването им.Чрез четенето и докосването до различните произведения човек, може да се обогатява ежеминутно,да става по-добро същество,да се променя.
  • Веси, Албена, да получиш висока оценка от стойностни автори, е не само вълнуващо, но и задължаващо!...Благодаря ви!...

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...