14.12.2017 г., 7:12

Да искаш е едно, да можеш - друго

1.6K 11 16

Поиска гарванът да стане славей.

„Защо не - имам силен глас, звънлив

Животните щастливи ще направя,

денят - приятен, ведър и красив!..."

 

Наежи се, изпъчи се на клона –

разрошен, черен,  и нададе вик...

О, небеса!...Далече той прогони

животни, птици в следващия миг!...

 

„Не става, драги - бухалът му каза –

не става, ако нямаш нещо тук!”

И с жест към гърлото си му показа

причината за дразнещия звук.

 

„Да искаш е едно, да можеш – друго.

Напразно се напъваш и крещиш...

Прощавай, ама времето си губиш –

не можеш славея да замениш!...

 

Дори да вземеш неговото име,

перата си да промениш дори,

славеев глас не можеш ти да имаш...

Да грачиш си създаден, разбери!...”

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, че прочете и коментира, Руми!...
    Права си за гаргите!... И при нас все повече се размножават и все по-силно и грозно грачат, вероятно се наслаждават на гласа си!...
  • Българсият Лафонтен!!!Браво,Роби!За жалост бухалите не ги разбират и живеят в самота,гаргите все повече се размножават,а славейчето–то емигрира!
  • Благодаря!...Удоволствието е мое, LiaNik (Ил.Колева)!...
  • Истината е такава смешна, забавна, но тъжно реална. Хареса ми много.Благодаря, че споделяте своите произведения.Да благодарим и на тези,които одобряват публикуването им.Чрез четенето и докосването до различните произведения човек, може да се обогатява ежеминутно,да става по-добро същество,да се променя.
  • Веси, Албена, да получиш висока оценка от стойностни автори, е не само вълнуващо, но и задължаващо!...Благодаря ви!...

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...