Няма утро без спомени, галещи нежно сърцето няма нощи без спомени палещи огньове в небето, там сред звездите са мъките и сред слънцето денем успехите. Няма живот без страдание и без радости щом морето се плиска на приливи всичко лошо отмива и отново на отлива се завръща, безсилни сме. Няма мира животът ни, в конски бяг сякаш препускат минутите затова нека не спираме да живеем, да живеем има време и за умиране.
© Весела Веселинова Все права защищены