10 июн. 2014 г., 21:47

Да живееш на инат...

1.4K 1 10

(МЗ предупреждава...)

 

Изтля поредният ми ден. Като цигара,

изтръсквана с привичен жест,

и залезното огънче припарва

пръстите на здрачно Днес.

 

Тепърва филтър на съня ще утаява

натрупаната през деня отрова...

Е, част от нея неизбежно преминава;

Печат катранен за душата ми. Отново.

 

Но още в утрото, от слънцето събудено,

искрящо с плазмата на милион лъчи,

от него палейки, ще вдишвам пак омаята,

макар да зная, че накрая все горчи...

 

Министерство (леко недолюбвано),

отколе се опитва да внуши:

„Зарежете този вреден навик

от раз и... ┼ (вовеки здрави),

корави, никотинови души!”

 

Надявайте се...

Все някога и туй ще стане.

Но ти, Приятелю – „пуши”!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмил Нешев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Тепърва филтър на съня ще утаява

    натрупаната през деня отрова...

    Е, част от нея неизбежно преминава;

    Печат катранен за душата ми. Отново."
    ...............................................................
    Да така е, живеем във време "катранено", отвсякъде негативизъм ни залива, и да, " цигарено горчиво" е нашето битие, но и ние самите имаме вина, защото не правим нищо, за да го променим...
    Поздрави и от мен!
  • То единият Инат ни остана, я! Ама е готин!
  • Бих се радвал, да е така, както казваш, Радост Даскалова.
  • точно в десятката!
  • > Добър избор, Рада. Пред алтернативата от съмнителна печалба за възприятията, си избрала да не загубиш част от себе си. Навярно малцина са хората, способни да общуват системно с голямата сива гума на телевизия и преса, успявайки при това да съхранят непроменени цветовете на своя уникален, личностен образ. Може би беше мит, тиражираната преди време богата душевност и колорит на българина, образоваността му, вроденият му интелект, но с риск да прозвуча като параноик, твърдя че за 25 години ценностната система на този същия българин е срината. Явно и тя е била мит. Въх, как се размърморих само! Ко да прайш, викат му "старческа мизантропия"...

    > Привет, Санвали! Наистина не са хубави нещата, чедо. Никак, ама никак не са хубави...

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...