10 июн. 2014 г., 21:47

Да живееш на инат...

1.4K 1 10

(МЗ предупреждава...)

 

Изтля поредният ми ден. Като цигара,

изтръсквана с привичен жест,

и залезното огънче припарва

пръстите на здрачно Днес.

 

Тепърва филтър на съня ще утаява

натрупаната през деня отрова...

Е, част от нея неизбежно преминава;

Печат катранен за душата ми. Отново.

 

Но още в утрото, от слънцето събудено,

искрящо с плазмата на милион лъчи,

от него палейки, ще вдишвам пак омаята,

макар да зная, че накрая все горчи...

 

Министерство (леко недолюбвано),

отколе се опитва да внуши:

„Зарежете този вреден навик

от раз и... ┼ (вовеки здрави),

корави, никотинови души!”

 

Надявайте се...

Все някога и туй ще стане.

Но ти, Приятелю – „пуши”!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмил Нешев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Тепърва филтър на съня ще утаява

    натрупаната през деня отрова...

    Е, част от нея неизбежно преминава;

    Печат катранен за душата ми. Отново."
    ...............................................................
    Да така е, живеем във време "катранено", отвсякъде негативизъм ни залива, и да, " цигарено горчиво" е нашето битие, но и ние самите имаме вина, защото не правим нищо, за да го променим...
    Поздрави и от мен!
  • То единият Инат ни остана, я! Ама е готин!
  • Бих се радвал, да е така, както казваш, Радост Даскалова.
  • точно в десятката!
  • > Добър избор, Рада. Пред алтернативата от съмнителна печалба за възприятията, си избрала да не загубиш част от себе си. Навярно малцина са хората, способни да общуват системно с голямата сива гума на телевизия и преса, успявайки при това да съхранят непроменени цветовете на своя уникален, личностен образ. Може би беше мит, тиражираната преди време богата душевност и колорит на българина, образоваността му, вроденият му интелект, но с риск да прозвуча като параноик, твърдя че за 25 години ценностната система на този същия българин е срината. Явно и тя е била мит. Въх, как се размърморих само! Ко да прайш, викат му "старческа мизантропия"...

    > Привет, Санвали! Наистина не са хубави нещата, чедо. Никак, ама никак не са хубави...

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...