(МЗ предупреждава...)
Изтля поредният ми ден. Като цигара,
изтръсквана с привичен жест,
и залезното огънче припарва
пръстите на здрачно Днес.
Тепърва филтър на съня ще утаява
натрупаната през деня отрова...
Е, част от нея неизбежно преминава;
Печат катранен за душата ми. Отново.
Но още в утрото, от слънцето събудено,
искрящо с плазмата на милион лъчи,
от него палейки, ще вдишвам пак омаята, ...