Да живееш на инат...
(МЗ предупреждава...)
Изтля поредният ми ден. Като цигара,
изтръсквана с привичен жест,
и залезното огънче припарва
пръстите на здрачно Днес.
Тепърва филтър на съня ще утаява
натрупаната през деня отрова...
Е, част от нея неизбежно преминава;
Печат катранен за душата ми. Отново.
Но още в утрото, от слънцето събудено,
искрящо с плазмата на милион лъчи,
от него палейки, ще вдишвам пак омаята,
макар да зная, че накрая все горчи...
Министерство (леко недолюбвано),
отколе се опитва да внуши:
„Зарежете този вреден навик
от раз и... ┼ (вовеки здрави),
корави, никотинови души!”
Надявайте се...
Все някога и туй ще стане.
Но ти, Приятелю – „пуши”!
© Людмил Нешев All rights reserved.
