Аз ще оцелея,
няма да се предам,
няма да спра.

Това, да си винаги в стремеж нагоре,
все да гледаш към върха,
а да си отдолу, да те мачкат.
Опитваш се да дишаш,
мечтаеш да си надалеч,
мечтаеш да почувстваш топлина.

Няма път, по които да вървя,
нямам сили да продължа,
всичко ме разяжда,
очите ми изгаснаха,
и сърцето не тупти,
болката ме задушава и всичко в мен кърви.

Да си като мен,
да искаш да видиш,
но си сляп.
Желаеш да обичаш,
но сърцето ти е мъртво.

Няма вече връщане и няма накъде.
Когато най ме болеше
и плачех без сълзи,
ти беше там,
но не протегна ръка,
удари ме в корема
и ме остави под дъжда,
а сълзите се стичаха и
умирах миг след миг.

Сега съм без вяра, надежда и любов,
остана само болката безмерна
и локви след дъжда,
а кръвта ми се стича
и няма кой да ми подаде ръка.

Мечтая само да подишам като вас,
да почувствам щастието,
да прогледна.

Това е моят живот
сега съм на ръба,
а искам да живея.
Няма кой да ме спаси,
защото всички те ритат, когато си на колене.

Ти не знаеш какво е да си вечно
на колене, да молиш за любов,
да пиеш, а да си жаден.
Да бъдеш изоставен сам във мрака.
Няма вече слънце в моите дни.

Викам, а не ме чуват.
За всичко се преборвам:
два пъти през дъното преминах,
и пак оцелях,
но вече нямам сили,
и животът ме напуска.

Смеете се отстрани и мислите,
че всичко е лесно,
не, вие не знаете какво е
да живееш на заем!