Да мине днес
Какво не бих направил да заплача,
за да изстискам мъката от мен.
Животът, казват всички, е задача,
която се решава някой ден.
В гърдите сякаш камък че е срастнал.
Навън вали и локвите тежат.
Дърветата ужасно са пораснали,
но ронят листи тъжно и мълчат.
Мълча и аз и слушам тишината.
Мислите търчат като за спринт.
Дори е някак тъмна светлината...
Душата е увита сякаш с бинт.
Сега разбирам от какво ме стяга.
Сърцето като бясно в мен тупти.
То също с тишината се надбягва
и се опитва да освободи
препаската, която е отвътре.
Последна вяра в него ми е днес.
Не зная Утре как, какво ще бъде,
но трябва да премина първо Днес.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
