20 июл. 2006 г., 10:33

Да можех

858 0 18
Криле да бяха двете ми ръце
да грабна болката от теб,
с плясъка им да възвърна
усмивката на твоето лице!
Да бяха две реки очите,
Да бъдеш чист и прероден
бих те измила във сълзите
с любов да бъдеш сътворен!
А аз съм само влюбена жена,
единствено, което мога
е да редя молитви във нощта,
за теб с любов да моля Бога!
Плаках тихо във печал,
че ти от мен ще си заминеш,
помолих вместо теб, без жал
да тръгна, а ти да се усмихнеш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...