Да можех
Криле да бяха двете ми ръце
да грабна болката от теб,
с плясъка им да възвърна
усмивката на твоето лице!
Да бяха две реки очите,
Да бъдеш чист и прероден
бих те измила във сълзите
с любов да бъдеш сътворен!
А аз съм само влюбена жена,
единствено, което мога
е да редя молитви във нощта,
за теб с любов да моля Бога!
Плаках тихо във печал,
че ти от мен ще си заминеш,
помолих вместо теб, без жал
да тръгна, а ти да се усмихнеш!
да грабна болката от теб,
с плясъка им да възвърна
усмивката на твоето лице!
Да бяха две реки очите,
Да бъдеш чист и прероден
бих те измила във сълзите
с любов да бъдеш сътворен!
А аз съм само влюбена жена,
единствено, което мога
е да редя молитви във нощта,
за теб с любов да моля Бога!
Плаках тихо във печал,
че ти от мен ще си заминеш,
помолих вместо теб, без жал
да тръгна, а ти да се усмихнеш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
