Да можех само, веднъж да те прегърна |
завинаги така в прегръдка да те съхраня. |
Да можех само, когато те целувам |
безвремието да настъпи на света. |
Да можех само, твойта стихия да задържа, |
а нищо друго, да не е съществувало. |
Тихо и нежно да те приближа. |
Да обладая душата ти, би си струвало. |
Живея за този миг в копнеж и болка, |
а зная, че това вече се е сбъднало. |
В душата ми вечност и безвремие |
за любовта ми е настъпило. |
© Прашинка Космическа Все права защищены