3 дек. 2007 г., 19:21

Да можех

735 0 1
 

Да можех само, веднъж да те прегърна

 завинаги така в прегръдка да те съхраня.

Да можех само, когато те целувам

безвремието да настъпи на света.

Да  можех само, твойта стихия да задържа,

а нищо друго, да не е съществувало.

Тихо и нежно да те приближа.

Да обладая душата ти, би си струвало.

Живея за този миг в копнеж и болка,

а зная, че това вече се е сбъднало.

В душата ми вечност и  безвремие

за любовта ми е настъпило.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Прашинка Космическа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...