Да можех само, веднъж да те прегърна |
завинаги така в прегръдка да те съхраня. |
Да можех само, когато те целувам |
безвремието да настъпи на света. |
Да можех само, твойта стихия да задържа, |
а нищо друго, да не е съществувало. |
Тихо и нежно да те приближа. |
Да обладая душата ти, би си струвало. |
Живея за този миг в копнеж и болка, |
а зная, че това вече се е сбъднало. |
В душата ми вечност и безвремие |
за любовта ми е настъпило. |
© Прашинка Космическа All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
