Да можех само, веднъж да те прегърна |
завинаги така в прегръдка да те съхраня. |
Да можех само, когато те целувам |
безвремието да настъпи на света. |
Да можех само, твойта стихия да задържа, |
а нищо друго, да не е съществувало. |
Тихо и нежно да те приближа. |
Да обладая душата ти, би си струвало. |
Живея за този миг в копнеж и болка, |
а зная, че това вече се е сбъднало. |
В душата ми вечност и безвремие |
за любовта ми е настъпило. |
© Прашинка Космическа All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
