Да можех само, веднъж да те прегърна |
завинаги така в прегръдка да те съхраня. |
Да можех само, когато те целувам |
безвремието да настъпи на света. |
Да можех само, твойта стихия да задържа, |
а нищо друго, да не е съществувало. |
Тихо и нежно да те приближа. |
Да обладая душата ти, би си струвало. |
Живея за този миг в копнеж и болка, |
а зная, че това вече се е сбъднало. |
В душата ми вечност и безвремие |
за любовта ми е настъпило. |
© Прашинка Космическа All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
