3.12.2007 г., 19:21

Да можех

737 0 1
 

Да можех само, веднъж да те прегърна

 завинаги така в прегръдка да те съхраня.

Да можех само, когато те целувам

безвремието да настъпи на света.

Да  можех само, твойта стихия да задържа,

а нищо друго, да не е съществувало.

Тихо и нежно да те приближа.

Да обладая душата ти, би си струвало.

Живея за този миг в копнеж и болка,

а зная, че това вече се е сбъднало.

В душата ми вечност и  безвремие

за любовта ми е настъпило.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Прашинка Космическа Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...