3.12.2007 г., 19:21

Да можех

738 0 1
 

Да можех само, веднъж да те прегърна

 завинаги така в прегръдка да те съхраня.

Да можех само, когато те целувам

безвремието да настъпи на света.

Да  можех само, твойта стихия да задържа,

а нищо друго, да не е съществувало.

Тихо и нежно да те приближа.

Да обладая душата ти, би си струвало.

Живея за този миг в копнеж и болка,

а зная, че това вече се е сбъднало.

В душата ми вечност и  безвремие

за любовта ми е настъпило.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Прашинка Космическа Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...