ДА НАМЕРИШ БРОД
О, сълзи вековни, ти, Живот проклет,
ропотни, бездомни като бучка лед!
В реки се вляхте, в порой и дъжд,
над скали вилняхте и над златна ръж!
И потече слово с букви и с реч,
от любов ей, Богу, и с остър меч!
За една надежда и за теб, Живот,
на съдбите грозни да намериш брод!
И вълни се биха с вихър островърх.
И жени родиха с радост в свойта гръд,
за да има вяра, здрав и силен род, ...