… от цветни милувки

от сини простори

от бледи звезди

от златни целувки

в очите поспрели

от тихи прегръдки…

…

когато боли…

… да направим постеля

от ветрени клади

и бавно да впием

по тъмно ръце

когато вървим

и е празно отляво

когато заглъхва

в очите море…

… да кърпим до залез

поспрялото време

и в пътища боси

за малко да спрем

в косите да вплитаме

тежки въпроси

преди в тишината

плътта да вречем…

и нежност преляла

да стича сълзите

по покриви пусти

и птичи криле

в жадни устни

да пие от нищото

празните чаши

безлунно небе…

… в което хвърчило пъстро да пуснем…

от цветни милувки

градени в зори…

подай ми ръка

тук при мене е пусто…

все така

все по-дълго…

боли…

                                           ... Senle ben ipleri dolaşmış uçurtmalar misali...