Да направим хвърчило…
… от цветни милувки
от сини простори
от бледи звезди
от златни целувки
в очите поспрели
от тихи прегръдки…
…
когато боли…
… да направим постеля
от ветрени клади
и бавно да впием
по тъмно ръце
когато вървим
и е празно отляво
когато заглъхва
в очите море…
… да кърпим до залез
поспрялото време
и в пътища боси
за малко да спрем
в косите да вплитаме
тежки въпроси
преди в тишината
плътта да вречем…
и нежност преляла
да стича сълзите
по покриви пусти
и птичи криле
в жадни устни
да пие от нищото
празните чаши
безлунно небе…
… в което хвърчило пъстро да пуснем…
от цветни милувки
градени в зори…
подай ми ръка
тук при мене е пусто…
все така
все по-дълго…
боли…
... Senle ben ipleri dolaşmış uçurtmalar misali...
