За очите зачервени от сълзи.
За сърцето изтръпнало от болка.
За нощите безсънни,
с бутилка във ръка...
За вярата че съществува любовта.
Изпитваш чувства тъй болезнени,
тъй нараняващи човешкото сърце...
За болката, за падението.
Да лазиш без срам... На колене!?
За своето падение да молиш.
За любов.
Тогава туй любов ли е?
Страдание... Измамност!?
Страст, от дявола пробудена...
За да може той и в светлината
да живей.
Тогава питам се!?
Любовта да не би...
Да е злодей?
© Ангел Все права защищены