Тик - так... Понеделник идва пак.
Нова седмица започва... Но на
стара почва. Има-няма, все едно.
Пак сме с мириса на туй л...о!
Ново-старо... все едно, няма да е ...
Кой рибата вмириса...
И кой на Народа вината кордиса!?
По лесно е друг да бъде виновен...
И за злото ...той е основен.
Кой на истината тури кръст... ...
Огледало... запотено, криви лицето
Уморено! Опрял си ножчето в гръкляна!?
Дали се стягаш да излизаш... или край.
Вратата - кръцната и слушаш новините.
Бога ми, какъв кошмар, убийства, ...
Леви, десни, раз ,два, три... България
към залеза върви!!! Леви, десни,
все едно левчето загина то.
Калпазани колкото си щеш
Клюки много няма, кеш. ...
Кой ражда истината,
сънищата, който искате да сбъднете.
Кой решава кое е право... кое – лъжа!?
И на кого да вярвате... в лъжовното време.
Кой дава надежда на фалша в тази Страна. ...
Земята се върти... животът си върви!?
Някой някъде върти не само далавери,
но и пачките брои и Народа свой убива.
Без дори и за миг да се срамува.
Пачки, близначки, фрактури... ...
Мътеница във паница... и до нея – вилица!?
Подарък за служба вярна... яж!?
Ама как? Защо!? Е, хайде де, не се прави!
С вилицата, взимай и греби.
Ама тя е вкисната и рядка... ...
Костенурка уморена на финала се яви...
е, видяхте ли, че мога, даже само със лъжи
да премина първа през затворени врати.
Моята черупка свята мен ще извиси.
Струпаха се папараци, много... ...
Следата трудно в сенките остава...
Под ореха се крият студ и лед.
Но черупката му яростно е скрила,
горчилка в ядката добра.
Лъжата има пипала безкрайни... ...
Еничари, мамо, Еничари, България е пълна с тях.
По земята наша ходят, мамо...
хранят се със нас. Страхове ни вменяват
без глас ни оставят, България, майко.
на чужди продават. Кажи им, майко, кажи им! ...
Мъгла... къде!? Как, мъгла...
то слънце грее! Къде, о ма никой
ли не вижда. Че как да видим,
то мъглата е голяма, гъста!?
Що така, нали бяха видими нещата ...
Все някога ще се събудим...
Народе, знам, ще дойде ден.
Тогава, като ято бели гълъби
във небето, свободно ще полетим.
Все някога доброто ще възкръсне... ...
Защо добрите не спят нощем?
Защо нощта не дава им покой.
Защо терзаят ги въпроси!?
Защо ги мислят винаги за лоши!?
А лошите о, Бога ми...овчици бели ...
Пак се усмихвам на кривото огледало!?
На това което поставих на място...
където на мен ми харесва е тогава ,Защо?
Изглеждам уморен, самотен, тъжен.
Знам...че не съм от тези, обичаните. ...
След тайнството, наречено рабеж...
дай , Боже, дойде време, беж!?
Стига сме се фукали, че оттук
тръгнал е Света. Щом гинем от лъжа.
Казваме не ,спим...но сме заспали!? ...
Не очаквай овца да вие като вълк!
Стадо от овце не е глутница.
Ако позволиш да те доят...не се сърди,
че те Прецакват.
И черната овца блее като бялата... ...
Тази вечер звездите не виждам!?
Зад облаци скрита, луната бледнее.
Сърцето жадува за обич и ласки...
но кой знае... защо ли ми липсват!?
Не за първи път се взирам в небето... ...
Бяла лястовица... отдавна отлетяла
мечтата на един народ оставила
и полетяла към лесното... за нея
тъй желано да не бъде тука само.
А врабчетата, тез аларми, неразбрани... ...
След всяка чаша сутрешно кафе...
се питаш... а сега какво? Да бъда себе си,
ли да ползвам пак горчивата надежда,
че защитавам своята любов и я отстоявам.
Не спах добре и не за първа нощ... ...
Омръзна ми... Бога ми, омръзна!?
Да крия, чувства, сълзи, мечти...
да се преструвам че щасjлив съм!?
А душата ми във огън адов да гори.
Злъч, отрова, кал...боли. ...
Кога загубихме пъпа си, българи!?
И защо толкова лесно предадохме миналото?
И за какво се кланяме на чуждите...
за имане, пълно със зло. Тъмница...
Бог тъгува за нас... Но ние танцуваме!? ...
Когато тъгата надуе тръбата...
На тихия, загубил мълчание!?
На търпеливия взел спокойствието.
И вгорчил живота на вярващия.
Шамарът кънти във ухото... ...
Взех да не вярвам в писания, дето...
дори не вярва сърцето... А те мой са!?
Съкровени, измъчени, преживени.
Защо тогава горчат ми, злобни.
На кого да вярвам... щом на себе си не мога. ...
Когато тишината крещи...
и глухите от шумá не заспиват!?
Камбани църковни без въже не звънят.
А искрата надежда... отдавна не свети.
Когато сълзите се борят с усмивка! ...
Кой уби вестоносеца...и защо,
Бога ми, му турихте Кръста!
Защо забравихте добрините...негови.
Горчат ли ви тревогите.
Защо забравяме какво е добро... ...
Днес гледах, че извънземните
пръст имат... за това че сме нещасни.
Ужас и защо? Та те са наши Биографи.
Лъжат ни и ,Бога ми успяват...
Защото винаги сме вярвали в ,лъжи. ...
