7 мая 2005 г., 23:43

Да не се забрави!

2.8K 0 10
Искам бавно да те обричам,

когато душата си давам,

в твоя ден без свян да надничам,

нищо да не се забрави!

 

Искам бавно да те събличам

с длани до болка корави,

по твоето тяло да тичам,

нищо да не се забрави!

 

Искам бавно да те обичам,

с обич дете да оставим,

нашите думи да срича,

нищо да не се забрави!

 

Искам бавно да те обличам…

С бръчки времето го прави…

Чистата сълза се стича,

нищо няма да се забрави!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Динински Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...