May 7, 2005, 11:43 PM

Да не се забрави!

  Poetry
2.8K 0 10
Искам бавно да те обричам,

когато душата си давам,

в твоя ден без свян да надничам,

нищо да не се забрави!

 

Искам бавно да те събличам

с длани до болка корави,

по твоето тяло да тичам,

нищо да не се забрави!

 

Искам бавно да те обичам,

с обич дете да оставим,

нашите думи да срича,

нищо да не се забрави!

 

Искам бавно да те обличам…

С бръчки времето го прави…

Чистата сълза се стича,

нищо няма да се забрави!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Динински All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...