когато душата си давам,
в твоя ден без свян да надничам,
нищо да не се забрави!
Искам бавно да те събличам
с длани до болка корави,
по твоето тяло да тичам,
нищо да не се забрави!
Искам бавно да те обичам,
с обич дете да оставим,
нашите думи да срича,
нищо да не се забрави!
Искам бавно да те обличам…
С бръчки времето го прави…
Чистата сълза се стича,
нищо няма да се забрави!
© Георги Динински All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
