Да нямах очи бих желала аз сега,

да те гледам с нея хванати за ръка,

сякаш сто игли забиват се в тях

и кървави сълзи лицето ми обливат!

Да не можех да чувам бих желала аз сега,

да те слушам как наричаш я с нежни имена,

в главата ми изникват спомени далечни,

а аз опитвам се да забравя и да сложа края!

Да нямах сърце, нямаше да боли така,

минавайки покрай мене

на хиляди парченца се разбива,

а няма кой да го събира!

Да нямах душа, нямаше да усещам празнина,

без теб наполовина съм сега.

Тази празнина ще се запълни отново. зная,

но времето някак бавно минава!

От любовта винаги боли,

няма как да не се влюбиш и да не те нарани.

Но от любовно разочарование се взима поука -

"ЧЕ НЕ ВСЕКИ УСПЯВА ЛЮБОВ ДА ДАРЯВА"