13 февр. 2013 г., 21:08

Да обичаш...

939 0 0

Стоях в снега и бурите ме брулеха...

Засипваше ме сняг, замръзвах, но стоях...

От вятъра косите ми на ледни късчета приличаха,

но не усещах студ, умора или страх...

 

 

През пролетта Земята се събуждаше,

щастливи бяха хората, кънтеше смях...

А аз сама преборила неволите,

с празен поглед гледах... и стоях...

 

 

През лятото печеше без пощада слънцето...

Потта изтривах и на пека пак стоях...

Устата ожадняваше, а погледът помръкваше

и беше адска жега... но стоях...

 

А есента поднесе цветна феерия...

Донесе паднали листа и дъжд, и прах...

Не виждах цветове, не виждах себе си...

За кой ли път безмислено стоях...

 

Опитах, да, опитах да ти кажа много пъти...

Опитах да ти  обясня...

Дано разбираш, че с безвремието в ума ми

сърцето ти доказва любовта!



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...