13.02.2013 г., 21:08

Да обичаш...

933 0 0

Стоях в снега и бурите ме брулеха...

Засипваше ме сняг, замръзвах, но стоях...

От вятъра косите ми на ледни късчета приличаха,

но не усещах студ, умора или страх...

 

 

През пролетта Земята се събуждаше,

щастливи бяха хората, кънтеше смях...

А аз сама преборила неволите,

с празен поглед гледах... и стоях...

 

 

През лятото печеше без пощада слънцето...

Потта изтривах и на пека пак стоях...

Устата ожадняваше, а погледът помръкваше

и беше адска жега... но стоях...

 

А есента поднесе цветна феерия...

Донесе паднали листа и дъжд, и прах...

Не виждах цветове, не виждах себе си...

За кой ли път безмислено стоях...

 

Опитах, да, опитах да ти кажа много пъти...

Опитах да ти  обясня...

Дано разбираш, че с безвремието в ума ми

сърцето ти доказва любовта!



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....