Обичах те... напразно,
всичко разпиля.
От любовта побягна,
грехът те завладя.
От мене ще избягаш,
но спомен ще остане.
Във времето в тебе
с длето ще те дълбае.
А аз останах празна
с чувства наранени.
Защо твоят Бог реши
любовта да ми отнеме.
Ще се срещнем, зная,
животът продължава.
Но ще е напразно,
болката не се забравя.
© Лилия Нейкова Все права защищены
богата душа си ти...мила и красива...
с обич за теб.