Да обичаш напразно
Обичах те... напразно,
всичко разпиля.
От любовта побягна,
грехът те завладя.
От мене ще избягаш,
но спомен ще остане.
Във времето в тебе
с длето ще те дълбае.
А аз останах празна
с чувства наранени.
Защо твоят Бог реши
любовта да ми отнеме.
Ще се срещнем, зная,
животът продължава.
Но ще е напразно,
болката не се забравя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лилия Нейкова Все права защищены
