13 мар. 2010 г., 20:41

Да останем някъде сами...

787 1 4

Да останем някъде сами...

 

Така ми се иска да имаме бряг,

на който да бъдем само двама,

да ме целуваш, да ме любиш пак,

но само между нас да си остане...

 

Като нежен пясък моята душа

по вятъра да разпилееш,

да се плискаме с игривата вода

и на лианите да ме люлееш...

 

Да гледаме залеза на скалите

в прегръдка гореща всяка вечер,

като нимфи красиво обвити,

на които никой за нищо не пречи...

 

Иска ми се да ходим по плажната ивица

с боси и палави стъпала

и да ти пея като сладкогласна птица,

и да те пръскам с бистрата вода...

 

Така ми се иска силно да ме прегърнеш,

когато стане вечер хладно

и запламтелия огън да танцува кръшно,

а ти, без да се съобразяваш, да ме целуваш жадно...

 

Така ми се иска да бъдем на кея

и само морето край нас да шумоли,

иска ми се все едно къде, но с тебе

да останем някъде сами!

 

 

17.08.2009

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослава Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...