Да останем някъде сами...
Да останем някъде сами...
Така ми се иска да имаме бряг,
на който да бъдем само двама,
да ме целуваш, да ме любиш пак,
но само между нас да си остане...
Като нежен пясък моята душа
по вятъра да разпилееш,
да се плискаме с игривата вода
и на лианите да ме люлееш...
Да гледаме залеза на скалите
в прегръдка гореща всяка вечер,
като нимфи красиво обвити,
на които никой за нищо не пречи...
Иска ми се да ходим по плажната ивица
с боси и палави стъпала
и да ти пея като сладкогласна птица,
и да те пръскам с бистрата вода...
Така ми се иска силно да ме прегърнеш,
когато стане вечер хладно
и запламтелия огън да танцува кръшно,
а ти, без да се съобразяваш, да ме целуваш жадно...
Така ми се иска да бъдем на кея
и само морето край нас да шумоли,
иска ми се все едно къде, но с тебе
да останем някъде сами!
17.08.2009
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Радослава Михайлова Todos los derechos reservados
