Да поговорим
Да поговорим тази вечер за дъжда
и есенния ромон на остарелите капчуци…
Не виждаш ли?
Не виждаш ли брезите как тъжат –
до тъмносиньо,
тъмносиньо и сребристо…
Акордът на тъгата като прошка прозвуча
и не потърси хора на щурците…
Дочувам глъч в октавата на есента
и ситен смях на палави осминки…
Дъждът в душите ни е труден период…
Безброй слънца са нужни,
за да го изпият…
Макар напукани -
надеждите си имат свой живот,
а ние… като капки
във недрата им попиваме…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Чернев Все права защищены
