2.02.2015 г., 17:55 ч.
Да поговорим
Да поговорим тази вечер за дъжда
и есенния ромон на остарелите капчуци…
Не виждаш ли?
Не виждаш ли брезите как тъжат –
до тъмносиньо,
тъмносиньо и сребристо…
Акордът на тъгата като прошка прозвуча
и не потърси хора на щурците…
Дочувам глъч в октавата на есента
и ситен смях на палави осминки…
Дъждът в душите ни е труден период…
Безброй слънца са нужни,
за да го изпият…
Макар напукани -
надеждите си имат свой живот,
а ние… като капки
във недрата им попиваме…
© Красимир Чернев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Светлина по пътя ти, Краси!
-
Моля се да не изтриват творчеството на Краси! Тук винаги може човек да се докосне до душата му, а това не е никак малко! Лек път към вечността, Краси!
-
Светъл да е полетът ти, г-н Чернев! Ще бъдеш помнен, сбогом!
-
Харесах и оценявам! Твоето умение, талант да докоснеш читателя с изненадващо мислене!
-
Случайно ми изскочи тази твоя творба и не можах да я подмина! И не можах да не се възхитя отново на силно метафоричния ти език и на елегантната тъга, която е израз на достигнато познание! Липсваш, Краси!
-
Прекрасно...
-
Символично! Хареса ми!
-
Аз благодаря за Поезията!!!
-
Благодаря, че почувствахте...
Благодаря! -
"Акордът на тъгата като прошка прозвуча
и не потърси хора на щурците…
Дочувам глъч в октавата на есента
и ситен смях на палави осминки…"
Благодаря, Краси Чернев ...
-
Не ме души за гърлото, но го разбирам правилно. Долавям идеята, без това да ми причинява болка. Не оценявам, споделям как ми взъдейства ...
-
Ако разговорите за дъжда дават живот на напуканите надежди, ще станеш най-търсения разказвач на сезоните, Краси!
"брезите как тъжат до тъмносиньо"...
"ситен смях на палави осминки" - очарователни попадения! -
Благодаря ви за вниманието и сърдечните отзиви!
-
Прекрасно...!!!
-
Страхотно е!
-
Надеждата е инстинкт, съответно и наш редовен спътник. А може би, да е само малка, но важна част от инстинкта ни за самосъхранение. Кой да знае... Лично аз я наричам „другото лице на страха”. Неговото светло лице. Казано е: „Надеждата умира последна” но тези думи същевременно и отричат нейното безсмъртие. Жилава е милата, но когато човек натрупа негативна житейска опитност, надеждата „съхне, напуква се, закърнява”. Именно тогава се нуждае от нашата волева намеса. „Да попием в недрата й като капки”. Да я подхраним, напоим с красива лъжа, илюзия–
всички средства са позволени, защото това касае пряко живота ни.
Поздравления, Краси! -
Много красиво, Краси!
-
Един моряк не може да попие в капки ... освен ако не е слязъл на сушата на надеждите ...Поздрави за силния стих, приятелю!
-
Какво красиво сливане с дъжда... Браво, Краси!
-
"Макар напукани -
надеждите си имат свой живот..."
Поздравления за поезията! -
Много образност, много лирика...С една дума чудесна творба, Краси!
Харесах и я оценявам!Поздрави от мен и хубав ден! -
И това има прелест... поне думите ти го правят такова.
-
С Рада. Хубав, много!
-
Внушителна образност, която буди асоциации и размисли...
Валеше, без да спира.
Преваля.
Отми и чувствата ми, и мечтите.
Болеше в мене дълго.
Преболя.
Капчуците замлъкват под стрехите...
Моето хоби, Краси! :
Благодаря и поздрави! -
"Дочувам глъч в октавата на есента
и ситен смях на палави осминки…"
И аз го чух.Накъдрен и звънлив.
препуска по моравата на дните.
Прилича на неказана молитва
усмивка със криле и без причина...
Поклон пред перото ти! -
Успешно стихотворение!
Поздрав, Красимире! -
"Макар напукани -
надеждите си имат свой живот,
а ние...като капки
във недрата й попиваме."
Напуканите надежди - трудно осъществими за съжаление!
Поздрав за хубавата творба и лека вечер! -
Едно от най–красивите ти стихотворения според мен! Дъждът в душите ни е труден период – много си прав!
-
Чудесна поезия!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
