24 мая 2020 г., 23:23

Да полетим

1.8K 0 0

В началото е краят – а краят е целта;

между тях е пътят – а пътят е мечта;

мечтата е безкраят – а той пък е света

изплувал тихо в мрака – любимец на свещта.

 

Запалим ли светило в лоното на мрака,

възниква на света мечта родена в брака

между тях – химера, пътека с цел и стряха

на безкрая в края – началото на краха.

 

Свещеното начало и сянката му – краят,

с крилата им – мечтите, в пътя им – безкрая,

пътуват те нетленни в илюзорна мая:

"Свещена светлина е, в мрака щом сияе!"

 

Да полетим и ние, тленни, изтерзани;

да полетим с душите, светли, замечтани,

като с лък изстреляни. Блянове в съня ни –

дълъг мрак и мълния – пътят и целта ни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борис Балкх Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...